Интервю по радио Пловдив: Ще ни следят ли телефонните разговори и контактите в интернет? Очевидно, да!

by Електронна граница on December 17, 2009 · 0 comments

in Data Retention, Другите за нас, Интернет права

Източник.

Радио Пловдив: Ще ни следят ли телефонните разговори и контактите в интернет? Очевидно, да! Промените в закона за електронните съобщения, който предвижда въвеждането на тотален контрол на телефонните разговори и Интернет от страна на МВР бяха приети от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, от неправителствените организации, обаче, остро реагират срещу него, тъй като новите текстове ограничават правата на хората и личната свобода. Законопроектът провокира и ред обществени кампании, една от които „Обади се на депутат – спри тоталното подслушване!”. Още за нея сега ще научим от Богомил Шопов, който е от организация „Електронна граница”. Добро утро.


Богомил Шопов: Добро утро.


Р. П. – В началото на нашия разговор, г-н Шопов, може би да обясним практически как тези промени, които депутатите от вътрешната комисия приеха, ще ограничат човешките права на хората?


Б. Ш. – Аз имам два много любими примера, които винаги ги споделям, когато става думата да дадем практически пример. Единият е, че всички сме гледали по филмите как на престъпниците има слагат едни гривни с цел, да речем, да не се отдалечават повече от 50 м от тях или да ги следят къде се движат. Ние като общество, развито технологично, всеки от нас има джи ес ем, който си го носи, някои дори имат по два – три, в 90 % от нас имаме такъв уред, по който даже и аз в момента говоря, с промяната в закона за електронните съобщения джи ес ем операторите трябва да записват и местоположението, където се намира този телефон съответно, на който се намирам аз или всеки един български гражданин, който разполага с такова устройство. Тъй като технически, за да работи системата, тя събира тази информация, но преди не се е събирала, а сега операторите са длъжни да я събират и това значи, че МВР и другите служби могат с точност от 30 до 200 м да определят всеки един човек къде се е намирал, съответно къде се е движил в рамките на една година. Другият интересен бърз пример е, сигурно доста от вашите слушатели си спомнят, досиетата, които навремето Държавна сигурност е събирала. Сега „благодарение” на технологиите, всички тези данни с кого сме си говорили, къде сме ходили, кого познаваме най-вече, се събират автоматично и се класифицират така, че службите да могат много лесно да използват тези данни без видима основателна причина.


Р. П. – От МВР, обаче, смятат, че с новите промени ще се облекчи работата на органите на реда по разкриването на тежки престъпления. Защо се пораждат тези съмнения за злоупотреби с данните?


Б. Ш. – Той министър Цветанов още преди началото на кампанията, в която беше избран за член на правителството, сподели своето виждане по въпроса. Той каза в едно предаване, че МВР т. е. гражданството няма доверие в МВР. Това не се е променило дори с неговата личност, дори с новата власт, гражданите нямаме доверие на МВР. Освен това, тези данни е, меко казано, е лъжа, че биха помогнали в разследването на престъпленията. Вярно е, че те до известна степен биха могли да бъдат използвани за това, но законодателят, съответно Европейският парламент, чиято директива сега въвеждаме в нашето законодателство и определи много точно в какви случаи, по какъв начин могат да се използват тези данни. А ние като правителство, нали, става дума България, си позволяваме да направим така, че да следим всички граждани и да пренебрегнем това, което е решил европейския законодател, да пренебрегнем дори Хартата за човешките права, която стана задължителен документ от влизането на Лисабонския договор само преди няколко дена. И не е само това, разбира се.


Р. П. – Т. е. смятате, че МВР ще злоупотребява с данните, които се събират, ако съответно промените бъдат приети окончателно от Народното събрание?


Б. Ш. – Не мога да кажа това, но има големи възможности за злоупотреба. Ние съдим като неправителствена организация по това какво се случва в системата. Знаете, изтича информация дори от една такава голяма служба като ДАНС, подчинен следи шефа си във военната полиция с помощта на специални разузнавателни средства, ниска чиновничка от поделение на МВР взима данни за важни дела и ги преснима, за да може да ги продаде… Ето, по този начин ние мислим, че щом има начин за злоупотреба, то в системата, която е нереформирана ще се намери кой да злоупотреби. А това нарушава правата на гражданите и то доста жестоко, защото данните, които се събират не са лични, не се отнася до съобщението, но това да се разбере кой кого познава , кой с кого си е говорил и кой къде се е намирал в рамките на една година, може да се извадят много изводи.


Р. П. – Някои депутати, макар и неофициално казаха, че ако гражданите искат някаква сигурност, ще трябва да се лишат от част от правата си. Как ще коментирате тези думи?


Б. Ш. – Да, това е като един брак – ако човек няма доверие в партньора си, няма как да му се посвети. Същото е, когато някой иска от гражданството, от обществото да се лиши от правата си, то трябва да му даде някакви гаранции. Но в крайна сметка, има една много известна мисъл, че ако искаме да се лишим от правата си в скоро време ще останем без тях. Затова, първо, МВР трябва да мисли за правата си, защото МВР е службата, която трябва да защитава гражданите, а не да ги наблюдава, защото МВР вече не е репресивен апарат, а трябва да е служба, която се бори с престъпността и която защитава гражданите. Защото, когато един гражданин има проблем ще се обади на 166, а в крйна сметка, се очаква, че от там точно идват проблемите.


Р. П. – Защо, според вас, сегашните управляващи отново настояват за безконтролно подслушване на разговорите, на контактите в интернет? Такъв опит беше направен и от предното правителство.


Б. Ш. – Въпреки всичките обещания този законопроект, който сега правителството на ГЕРБ вкарва е доста по-тоталитарен, доста по-строг отколкото предния при министър Миков. Не знам защо, вече има всякакви варианти, но може би хубавата част е, че обществото започва да реагира все по-силно. Ето, ние, Интернет общество България, програма Достъп до информацията, много неправителствени организации и отделни граждани, вече има около 10 000 човека във фейсбук, които споделят нашите виждания и всеки ден продължават да стават все повече, ние реагираме. Това е достатъчно, за да може новата власт да се усети, че става нещо нередно и да седне на масата на преговорите.


Р. П. – И накрая, накратко да кажете за нашите слушатели по какъв начин да се включат в кампанията „Обади се на депутат – спри тоталното подслушване!”?


Б. Ш. – Всеки един от тези, които в момента ви слушат може да се обади на своя си депутат – на този, който е избрал, на този, на който има доверие и да му каже, че той не трябва да приема закона за електронните съобщения, защото се нарушават неговите лични права. Всеки, който желае, разбира се, да се информира как точно се нарушават неговите права на моя сайт Богомил.инфо или на всякакви ресурси в Интернет, има точно разписана информация коя част от закона кое точно право нарушава и какво ще се случи ако този закон бъде приет, ние не целим да плашим хората, ние целим да ги информираме и те да го пречупят това нещо през своето собствено виждане, да се обадят на своя народен представител и да му обяснят какво мислят те по тоя начин. Обществото трябва да реагира и това е единственият демократичен начин в момента, защото гласуването ще бъде съвсем скоро.


Р. П. – Благодаря ви за този разговор. Чухте Богомил Шопов от “Електронна граница”.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: